Хартиено подаръче

Да не си помислите,че нищо не правя?Няма такова нещо,правя си и изпращам и се надявам сега като е за Коледа всичко да стига по направление....;)
За първата си гостенка в "На фокус"правих календарче,което е и тефтерче за важни бележки и сега вече мога да ви го покажа,защото е при получателката си и няма да разваляме изненада :)
Съвсем в мой стил,с ретро излъчване,дано ви хареса ....

Правих го с размери 15см/15см,рамката е покрита с безцветно мастило и пудра за топъл ембосинг,малко листенца ръчна изработка и готови цветчета

и

пролетно и пеперудено :)

и лятно и пъстро

и есенно

и финал.
Голяма фотосесия падна :)

Отива в Картичкофуриите и предизвикателството на Krissbal,надявам се че отговаря на условието .
Днес вали истински Коледен сняг,много се надявам да се задържи за една бяла и снежна Коледна приказка.На вас пожелавам достатъчно време,за да можете да приготвите всичко което ви се иска за Коледа!
Усмивки :)
Ива
p.s.Страхотен финал за 2011,много съм щастлива :)

На фокус...

Когато идеята,за тази рубрика се роди ,нямах представа,че на мен самата ще ми е безкрайно интересно и вълнуващо,защото във всяка от нас има частица и от теб самата,срещаш се с човек,който е напълно непознат и в същото време имаш чуството ,че с него си прекарал по-голямата част от живота си,усещането че го познаваш,че ти е близък ,че е сродната ти душа е изключително зареждащо и позитивно и знаеш че там някъде е тя-далечна и близка,цветна и заинтригуваща,носеща послание което извира от душата....
  Днес в моя фокус е една прекрасна, творяща дама, от която вярвам черпите опит и вдъхновение, защото аз лично всеки път, в който посещавам блога и съм заредена, усмихната и цветна и заразена от енергия и съвършенство...Да, мили момичета, точно тя...KalySto. Но днес няма да си говорим за картички, а всичко останало, което ни вълнува нас жените.
-Коя е това момиче, което стои зад прекрасните фотоси и цветния почерк:
-Здравейте, не обичам да говоря много за себе си, но поканата на Ива да и гостувам ме изненада приятно и за това ще ви споделя някои неща. Казвам се Калина и съм на 35 години. По характер съм упорит-перфекционист (зодия овен) и обичам да изпипвам всичко, с което се захвана. Хората казват, че съм усмихната и мила и доста се изненадват, когато понякога „яхна метлата”. Това става, защото не понасям несправедливостта, неспазването на правилата и скатавките.

В момента отглеждам по-малкото си момченце, което скоро ще навърши две години и за съжаление ”безгрижните„ дни на майчинството ще свършат. Тогава се завръщам активно и на двете си работни места и щурото ежедневие ще ме грабне с пълна сила. Работата ми е толкова далече от хобито, че са чак на различни планети. И ако получавах по левче за всеки път когато ми казваха, че съм си сбъркала професията, до сега щях да съм се оборудвала поне с Биг-шот.
-Кали, какво е семейството за теб ?
-Обичам семейството си най-много от всичко. Имам две момчета - Ивайло на 7г., първокласник, който е толкова инат колкото и майка си. И Явор, който ще направи 2,  и за сега, главно не се отделя от майка си :) Имам и най-добрия мъж на света, който се справя с моите настроения, хобита и всичко друго, което успявам да му поднеса. Обичам всичките си роднини и приятели, но (като на реч за Оскарите), трябва да спомена двете баби и сестра ми, които често ме отменят в грижите за децата, за да мога да отворя кутиите и да взема ножиците.

-Кали - жената като жонгльор с много задачи едновременно...
-Как се справям с всичко едновременно? Ами, трудно, но аз съм „на скорост” от студентските си години и за това съм си разделила живота на приоритети.Това е лична класация на нещата, които са важни и трябва да се свършат и на такива, които могат да почакат. И понеже класацията си е моя понякога ми се случва да ТРЯБВА да направя някоя картичка, а да се наложи да купим нещо готово за вечеря.
-Какво още искаш да направиш или постигнеш ?
-Не мога да рисувам. Казвали са ми, че с подходящите уроци и с много работа,човек може да се научи. Не мисля, че е толкова просто, защото скоро гледах едни малки рисунчици на Салвадор Дали. Е не смятам, че ако нямаш вроден талант можеш с три заоблени черти да нарисуваш красив човек, колкото и да се трудиш.Така че, когато ми
остане свободно време ще отида на уроци по рисуване и ще им кажа – аз не мога да рисувам, но вижте какви картички правя J
-Малка идея, която си е на Кали и си я харесваш и можеш да споделиш.
-Идеята не е моя, но съм и голям последовател и гласи - Носете бижута! От години си правя сама или редактирам всяко едно купено. В ежедневието нося все различни – може да са малки и скромни, но винаги с цвета на дрехите. Когато ми е скучно или денят е мрачен избирам нещо по-цветно или обици на няколко реда да ми звънкат цял ден. Колкото са по-екстравагантни бижутата, толкова по-уверен в себе си изглеждаш, а с подходяща брошка или цвете и най-семплия тоалет става нов и впечатляващ.Така че, усмихнете себе си и си подарете (или си направете) ново бижу.
-Тук мисля, че всички ще се съгласят с теб, а и тези красоти, послушайте я и направете деня си усмихнатJ

-Любимо място или това което ти е най-на сърце.
-Аз съм домошар и освен, че обичам домашния уют много обичам родния си град - Варна. Още като малка, най-хубавото нещо в едно пътуване за мен е било завръщането у дома. И сега, където и да съм ходила, наближим ли града се опитвам първа да зърна светлините на Аспарухов мост и така знам, че съм си у дома. Може би е свързано и с безкрайната ми любовта към морето.Обичам да плувам, да се пека на плажа или просто да се наслаждавам на изгрева или лунната пътека от прозореца ми. Ето ви моята гледка:

-Любимо четиво, музика, филм или друго което обичаш да правиш в малкото свободно време.
-Четиво: Когато имам минутка свободно време ще ме намерите с книга в ръка.Обичам сюжетите да са далече от реалния живот, за това чета предимно фентъзи и фантастика. И не зависимо, че у нас имаме библиотека от около хиляда книги, доста от които не съм прочела, често се завръщам при любимите си автори – Стивън Кинг (То, Сблъсък, Под Купола и Тъмната кула – са ми особено любими); Тери Прачет и Света на диска , с несравнимия си хумор и въображение, а сега отново съм захванала Песен за Огън и Лед на Дж.Р.Р.Мартин за да се насладя с удоволствие на поредния том.
-Музика: Тръгна ли на някъде пеша или с автобус, веднага слагам слушалките. Обичам класическите рок и метъл парчета, но в последно време са заслушвам в поп и по-модерните и главно силни женски гласове. В MP3-то ми в момента има Адел, Мейси Грей, Аеросмит, Мика, Евънсенс, Тома, Кати Пери и Бруно Марс – пълна каша от стилове.
-Филм: Обичам да ходя на кино, и както при книгите, и тук колкото по-далече от реалността толкова по-добре. Последно ми харесаха Злокобен остров и краят на Хари Потър, а по обясними причини ми се налага да гледам и доста детски филмчета и Рапунцел, наскоро доста ме развълнува.

А ако ми остане една последната свободна минута сядам на компютъра да поиграя на някоя игра.Най-често препускам с кончета и водя виртуални битки в Heroes, Runes of Magic, King’s Bounty или се спотайвам по ъглите като Крадеца (Thief).
-Любима рецепта, или идея за коледната трапеза
-Не съм запалена кулинарка, въпреки, че обичам да готвя и да си похапвам. Ще ви разкажа любимата ми празнична рецепта от детството. Аз съм от поколението, което виждаше портокали и банани по Новогодишните празници, защото тогава и Коледа нямаше.От тези времена като семейна традиция остана да приготвяме плодова салата като символ на разнообразие и плодородие. Плодовете се почистват от кори, жилки и семки и в нашата модификация се нарязват на доста дребни парченца. Аз слагам ябълки, портокали, мандарини, грейпфрут, лимон или лимонов сок, киви, ако обичате по-сладко може да добавите и малко стафиди, но общо взето използвам това, които имам в момента. Прибавяме няколко лъжици захар и тъй като са нарязани на ситно плодовете бързо пускат сока си и вкусовете приятно се смесват.Хапва се след като престои няколко часа, но не много, защото бананите омекват. И ако ви звучи нетрадиционно за трапезата на празника, ще ви кажа, че действа доста разведряващо след като си похапнал всякакви други тежки вкусотии преди това.
А второто нещо, което обичам в най-студените зимни вечери, е моето „сгряващо питие” на основа мляко с мед. Стоплям добре млякото, и прибавям 1-2 лъжици мед и някакъв алкохол.Според вкуса ви може да е ром, бренди, уиски  или каквото друго обичате. Колко - също зависи дали искате само да се сгреете или и да се развеселите подобаващо. Към сместа прибавям малко ванилова есенция, карамфил, посипваме с канела или с пръчица за разбъркване. Да ви е сладко и топло!

-Едно пожелание за всички нас, с настъпващите празници, защото това ще е последното представяне в тази година.
-Най-вече ви желая здраве! Да е по-спокойна и спорна новата година! А към всички крафтърки отправям любимото си пожелание - да имаме време да сътворим всичко, което въображението ни пожелае!
Кали ми беше, като един свеж  цитрусов полъх, премесен с Коледния аромат на дома, с топлината и светлината на пламъка от горящи свещички и блестящи детски очички. Изключително много се радвам от гостуването и, и се надявам и на вас да ви е било, толкова хубаво колкото и на мен.

Коледно настроение...

Ура.....най-накрая и аз имам Copic ,страхотно удоволствие ми достави рисуването с тях,не съм сигурна дали се справих,това вие ще кажете,на мен ми остана забавлението :)
Като цяло стана една веселяшка и дрънкаща картичка,определено ще си търси малкия притежател и понеже нещо не съм от най-продуктивните в последно време ще я включа в няколко предизвикателства...

този път снимах отвсякъде,но с липсващата дневна светлина снимките станаха малко по-тъмни от колкото са в действителност.

Включвам я при Краси/откога ми се искаше да участвам :)/,в Двете елши и в поредното забавлятелство при Мър и Мяу.

На фокус...

                      Или как можеш да пръскаш добрина...
     Случвало ли ви се е да прочетете няколко думички само и изведнъж да ви стане едно леко и мило,да се заразите от думичките с добрината на приносителя им и тя цял ден,да ви кара да се усмихвате и да ви е някак леко,леко и ефирно...
     На мен ми се е случвало и то не един път и приносителя на тази "зараза" е познайте кой...?
     Разбира се че е тя...

На фокус днес е може би най-лъчезарния човек,когото познавам/макар и виртуално/,едно момиче което се вглежда в детайла и търси теб,за да намери точната идея и смисъл в това което вижда,един позитивен и мил човек,който така те зарежда с думите си,че те кара да  се чустваш някак специален....

И това е Тони,или както ви е позната като Miss Emerald

      -   Ето я и нея,усмихната и лъчезарна,която казва за себе си:

-          На 34 години съм горда майка на две прекрасни деца – синът ми Алекс и дъщеря ми Маги! Къщовница, за която нейният дом е нейната крепост. Обичаща да се чувства  „У ДОМА” с цялото си сърце и душа и това страшно много ми липсва на този етап! Обичаща повече домашния уют от някое шумно парти. Освен това съм и непоправима мечтателка, романтичка, влюбена в живота, Плюшкин в добрия смисъл на думата, запазила детското в себе си, безкрайно доверчива , заради което понякога си патя много, но въпреки това продължавам постоянно да търся доброто и вярвам, че то е навсякъде. Вярваща във вълшебствата, които повярвайте ми, се крият на много места!

Обичаща да се усмихва още от малка.

         -С какво се занимава/извън отглеждането на децата/?

   - Извън това и домашните истории, които никога нямат край, смело мога да кажа, че на този етап съм изцяло отданена на двете си хобита – картичкоправенето и гобленарството, които ми носят не само много радост, удоволствие, но и изпълват и възвръщат вътрешния ми мир! Особено шиейки някой гоблен като преброя 2-3 пъти до 10,15 и забравям за почти всичко останало, особено, ако съм разгневена за нещо или на някой! Да, правилно сте разбрали – понякога наистина съм като люта самодива яхнала метлата на Баба Яга! А понякога мога така да се затворя в себе си от болка, обида, че обичам да оставам за малко сама. Тогава на помощ идва музиката и хобитата ми.

            Особено щастлива съм, ако успея да зарадвам някой с мой проект

или ушит гоблен

  Обичам да пътуваме и да опознавам България и нейните невероятни забележителности пак от малка.

Дори раждането на дъщеря ми не можа да ме спре да правим излети сред природата, защото това за мен е особено отмарящо и зареждащо с енергия.

Тук сме на Симеоновските езера, а тя бе само на 5 месеца! Не ме питайте как избутах количката догоре!

Обичам да снимам, освен децата, което се подразбира, обичам да снимам и цветя. На розите не мога да им устоя! А и как да устоиш на такава красота?

          Не ми се получава много добре, но ще намеря време да се обуча малко и в тънкостите   на фотографията!

Обичам и да отглеждам цветя. Напоследък имам по-голяма възможност и това ме радва!

Обичам и да готвя, да изненадвам с нещо ново, различно и вкусно семейството си.  Напоследък нямам много възможност за кой знае какви изненади, но се опитвам да вмъквам по някоя! И така ми се иска да знаех някое заклинание, с което да подчиня времето  и да мога да направя всички онези неща, които ми се иска да направя, без да се налага да върша по няколко наведнъж – разбирайте, че наведнъж готвя, подавам си топка с дъщеря ми да речем, разговарям със синът ми, опитвайки се да разбера какво вълнува тийнейджърската му душа, в паузите от тези три дейности поглеждам на лаптопа, който откакто го имам ми е голямо удобство, по някое ново ваше творение и успявам да напиша коментар или използвам някое затишие и тичам, за да направя нещо по започнат проект!

-           Първи стъпки в хартиения бранш или как започна любовта ти към картичките ?
-           Хм, първите си сериозни стъпки направих преди една година. Тогава исках да изненадам съпруга си за рождения му ден с нещо ръчно изработено. Разглеждайки в интернет малко по малко очите ми виждаха все по-красиви и красиви неща! Всъщност останах очарована тогава, а и до ден днешен са ми любими, от тези малки албумчета събрали в себе си много хартиена красота и снимки, запечатали важни моменти от живота на някой! Тогава доста се измъчих с направата на едно такова мини албумче, но пък приятната изненада, която му направих, за мен бе огромно възнаграждение за труда, който бях положила.

 И сега ще си призная честно, че тогава въобще не мислех, че това ще бъде следващото ми хоби, което няма да изоставя, а ще продължа да се занимавам с него и то ще ми носи толкова положителни емоции и преживявания! Не съжалявам за нито една отделена минута за направата на нещо от хартия! 

-          Любимо място,книга,филм,изкуство,мода,музика,всичко за което ти се иска да поговорим:
-          Място – нямам точно определено любимо, всяко едно кътче от България, което досега сме успяли да посетим ме завладява със своята си красота. Но ще споделя на какво място бих искала да живея – в някое тихо, спокойно селце, далече от градския шум и забързаност, с малки калдъръмени улички, с малки, уютни къщички, на чиито прозорци се кипрят много, много цветя, с малки, изкусно подредени магазинчета, които още от витрината те приканват да влезеш и да напазаруваш с удоволствие!

Любима книга? Хм, тя е от „новото време” и това са всичките седем книги за Хари Потър. Обичам вълшебствата и сигурно скоро няма да им се наситя!

Друга моя любима книга, на която отдавна за съжаление не съм собственик, тъй като я дадох на някой да я чете и така и не ми я върна (ей, такива хора могат да ме ядосат), се казва „Воля”, за съжаление не помня автора й. Но в тази книга действието се развива по време на Втората световна война, ако не ме лъже паметта, самолети пускат бомби под формата на някакви предмети. Именно такава химикалка-бомба намира едно момче, тя избухва в ръцете му и той остава до длани. Но неговата силна воля му помага, за да продължи напред – научава се да се обслужва отново сам, да пише и т.н. Винаги, когато си помисля, че няма изход се сещам за това момче и неговата желязна воля!

Не съм подвластна на общоприетата мода, обичам да се обличам удобно и по вътрешно усещане. И тъй като всеки път е различно то може да ме видите както абсолютно неглиже, така и с високи токове. Е, скоро последното надали ще стане, имайки предвид, че тичам след едно вечно енергично и неспиращо на едно място малко момиченце!

Музика? Оооо, обичам най-различна музика и както споменах в 7-те споделени за мен неща – обичам да изразявам чрез нея емоциите си, чувствата, да се успокоявам, да се потапям във вълшебния й свят. Различни жанрове за различни ситуации си избирам!

Филм? Кога за последно гледах такъв, хи-хи? Шегата настрана, филмът, който се е запечатал най-силно в паметта ми е „Дух” с Деми Мур и Патрик Суейзи. И разбира се, с колоритното присъствие на Упи Голдбърг. Иначе обичам и филми като „Танцувай с мен”, „Хрониките на Нарния”, „Гладиатор”, както и анимации, любимите ми от новото време са „Ледена епоха” и „Рататуй”.

-          Любим момент в живота ти?

- Те са два и за никого няма да е изненада, че първия е раждането на синът ми , а втория – на дъщеря ми! Всеки от тях продължава да ме дарява с любими моменти, като например първото „Мамо!” и т.н.

-Мечти/реализирани или още чакащи/

Най-искрените и съкровени мои мечти са вече осъществени – първото ми дете да е момче, а след него – момиченце! Вижте и вие моите две сбъднати мечти

             Е, сега ми минават по някой път мисли и за трето, но надали ще се решим! 

Иначе си имам и една друга мечта – да посетя някое красиво място в Европа  и да го направя летейки със самолет! Никога през живота си не съм имала възможност да направя нито едно от двете! Но един ден и това ще стане! Само да не умра от страх като се кача на самолета, хи-хи!

Искам да се върна и към народните танци! Чуя ли някое игриво хорце не само крачетата ми заиграват, но и сърчицето! Липсват ми много! И се надявам принцесата като поотрасне още малко отново да заиграя. И не само народни танци, мисля да се пробвам и в латино танците, завладяващи са за мен и те!

-Miss Emerald как се появи

-А Мис Емералд няма нищо общо с моите "зелени" очи. Но иначе си мечтая за тях! Правейки си блога, реших, че имам нужда от артистично име, дълго се лутах избирайки и накрая се спрях на Emerald - смарагд, защото ми харесаха свойствата, които му се приписват, а именно - освобождава от мъка, пропъжда лошите сънища и злите духове, помага при безсъние, укрепва сърцето и зрението. Казват, че който носи такъв камък постоянно е винаги в добро настроение и че това е камъка на мъдростта и надеждата. Все неща, от които силно се нуждая! Мис добавих просто ей така и накрая се получи Мис Емералд

-Любима фраза или мисъл

- „Когато завали дъжд от обиди, използвай усмивката си за чадър!”  Усмихвайте се и вие, понякога една усмивка може да бъде силно обезоръжаваща и да отключи здраво залостени врати!

           Много ще се радвам,ако ви е харесало това макар и виртуално запознанство  с  Тони ,за мен беше истинско удоволствие и искам да и пожелая да полети някой ден и да стигне на онези мечтани места,защото" човек е жив докато са живи мечтите му "и трябва винаги да ги следва,а те някой ден се случват....

Честит Имен Ден!

Свети Никола

На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.

В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран).

На всички именници със здраве да си носите името,св.Никола да ви носи победи и сила!

На фокус..

ИЛИ КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД СНИМКАТА В БЛОГА НА...

Мили дами,

Отдавна исках да разчупя общоприетите публикации свързани с хобито ни.Един проект,който „отлежаваше „  и събираше „смелост“да бъде показан.Винаги ми е било много интересно,кой стои зад едно име на блог,един хартиен проект или просто няколко думи излязли от душата и намерили своето“ звездно място“,споделено с нас.Нарекох проекта „На фокус“ и този път,няма да бъде хартиения шедьовър,който се кипри пред фотоапарата за поредната фотосесия J,а ЖЕНАТА –твореца,майката,любимата,красивата,лъчезарната,мечтателка и отдадена на това което усеща сърцето и го подчинява на ръцете,за да създаде красота,която да бъде частица от нея за вас...

Първият ми гост „на фокус“,избрах по една вътрешна и малко сантиментална потребност –това е първият ми последовател,който ми даде вярата да продължа ,с думите които е написала след всяка публикация,с идеите който самата тя ми даде,с надеждата,че това хоби може да се превърне в любов,усещане и потребност и това е :

Валя,която познавате като Valchen.

Едно прекрасно,мило момиче,което съумява да бъде и майка,любима,домакиня и хартиена фурия едновременно,запознайте се с нея...

-Какво обича Валя...

-Валя,искам да си поговорим и за това как жените успяват да съвместяват много неща едновременно.

-Обичам много неща, бързо и често променям предпочитанията си към едно или друго интересно занимание, и то не защото съм много непоследователна, а просто защото няма достатъчно време за всичко наведнъж, та се опитвам да пробвам и да се наслаждавам на повече неща в живота. За тези, които ме познават добре кулинарията не е една от силните ми страни (мнение най-вече споделяно от съпруга ми). Въпреки че многократно се убеждавам във факта, че любовта на мъжете минава през стомаха (а на съпруга ми – и през очите, защото много трудно преглъща храна, която не е поднесена като от френски готвач – красиво аранжирана и чак след това – вкусна), аз приемам кулинарните изпълнения вкъщи за леко досадни. Ако имам малко свободно време вместо да готвя бих предпочела да врътна един красив рецептурник – с красиви хартийки, печати и т.н. Все пак имам моменти, в които ме удря някакво вдъхновение и отварям готварските книги и започвам да интерпретирам. Интерпретирам, не защото съм някакъв кулинарен гений, а най-вече защото нямам всички продукти, описани в съответната книга, та затова добавям нещо от себе си.

Може би нещото, което обичам страшно много са хубавите филми – нямам любим жанр, тъй като при мен всичко зависи от настроението – дали ще е любовна комедия, драма, трилърче, екшън и дори анимация, зависи от емоционалната ми настройка. Обожавам да седна в киното и за 2 часа и половина да се пренеса някъде – това страшно ме отморява, забравям за всичко останало.

Другата ми мания е модата – като истински Везни обожавам да се кипря и съответно да се сдобивам с нови дрешки, обувки и чанти. Бих казала, че чантите и обувките никога, ама никога не са ми достатъчни – все за някоя дреха не се намира подходящия чифт обувки или ботуши.

 

-По този въпрос всяка жена може да говори с часове – просто това е едно голяяяяямо преимущество на жените. Всяка от нас може да приведе хиляди примери за това как едновременно готви, чисти, обръща внимание на децата, слуша новини или гледа сериал, побутва нещо по хобито си. Поне на мен често ми се случва да правя едновременно няколко неща – иначе времето съвсем, ама съвсем никога няма да ми стигне. Разбира се, това е с цената на недотам перфектно представяне.

-Кариера или деца?

-Парфюми,скъпи обувки и чанти или нещо за дома?

-Разбира се, най-добре е да носиш и двете дини под една мишница, но ако трябва да изтърва едната, то определено ще е кариерата. Децата са най-прекрасното ми постижение в живота!

-Как прекарваш свободното си време -с книга,спорт,екскурзия.

-Тъй като вкъщи сме се поддали на минималистичната вълна в обзавеждането, не прекалявам с трупането на разни аксесоари и джудндурии (и без това дъщеря ми дава всичко от себе си да „поръси“, както обича да казва, хиляди малки и големи играчки из къщи), та какво друго ми остава освен да си позволя от време на време нещо лично за себе си, като напоследък това са предимно нови материали за хобито ми.

-Любимо място или момент.

-Когато имам свободно време, освен на картичките, го посвещавам на книгите. Чета много и всякаква литература – от чисто професионална тематика до класика, исторически книги, криминалета, а когато искам да чета нещо разтоварващо – препрочитам книгите на П.Г.Удхаус, които винаги ме карат да се усмихна.

Напоследък другото, за което искам да имам време са танците и фотографията. Покрай новия фотоапарат, който имам отскоро, започнах да се интересувам от тънкостите в занаята и съм намислила да посветя малко време да се самообучавам как да правя качествени снимки. Надявам се, това да проличи и в блога ми:)

-Любимото ми място в България са Куршунските водопади,

 

 в Европа – това е парижкият квартал Монмартър – толкова е уютен и романтичен. Той е свързан и с любимият ми момент – сватбеното ми пътешествие преди 7 години в Париж.

-Мечти-реализарина или чакащи още своя звезден миг :)

Колкото и банално да звучи мечтата ми е да обикалям света и да видя всичко, за което до сега само съм чела – Рио де Жанейро, Великата китайска стена, Великденските острови, Гранд Каньон, Тадж Махал ....

Любимата ми фраза е на Оскар Уайлд „Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане“ - човешкият живот е толкова кратък, че е грехота да спреш да искаш да изживяваш нещо ново всеки ден!

 Това е Валя,с нейните мечти/който и пожелавам да сбъдне/,майка-за която децата са и "най-голямото постижение",любима и най-вече жена,която успява да носи всичките задължения,емоции и отговорности,както всяка една от нас,а хобито,хобито е онова малко и тайно местенце,в душата което иска внимание,време,любов и отдаденост,за да порасне и покаже истинското си лице,а то е нищо повече от сърце,онова сърце което е добро,туптящо,енергично,постоянно работещо,всеотдайно и вярно,защото е твоето собствено...
 Исключително съм щастлива,че имах възможността да ви представя това прекрасно момиче,ще се радвам ако ви е харесало и очаквайте следващият ми гост...
 Ще се радвам на всеки коментар от вас,предложения за теми и участия,за да бъде едно наистина наше местенце,в което да покажем и друга страна от себе си,различна от картичкотворенето.
Желая ви хубав,слънчев,спокоен и творчески ден!
Ива

Събери топли спомени...

Един озарен от слънцето ден,една позабравена и много четена книга,една разцъфнала роза,няколко пърхащи пеперуди и едно неуморно колибри,което с крилете си развя аромата на летен спомен...Спомен,който исках да заключа в клетка,но времето беше решило друго,пусна на воля летния повей и той прибра при себе си летния спомен и сега ми го пази...

 Отивам при Дони ,да и занеса в мрежата моя летен спомен ;)
Пълноценен уикенд и повече топлина и любов за всички ви !
Ива